Без грим

Прозрачност под похлупак

2008-10-22T12:04:00.000-07:00

или.... Продажна ли е БГ журналистиката?

България е на 59-то място в класцаията на "Репортери без граници" по свобода на словото или е определена като "пример как корупцията вреди на медиите". Страната ни се нарежда до Косово, Никарагуа и Ковейт по липса на свобода на словото и "ограничаване на отразяването" от страна на журналистите...

Като чета този доклад чак ми се плаче...
Вярно ли е наистина, че БГ журналистите пишем продажно, полуверно, PR- ски? Как наистина да сме супер топ репортери и да се разминем с чаша киселина в лицето? В каква държава живеем, за Бога?

Факт е наистина, че всеки журналист изтъква едни факти за сметка на други...но дали това е несвобода на словото? И това е практика не само у нас...

Май трябва да покажем, че журналистиката ни е обективна....
Защото иначе ще ми похлюпят с капак...

Не искам

2008-09-24T13:38:00.000-07:00

Аз не искам любовта ми да

премине като летен дъжд.

Не искам като гръм да отекне в мен страстта.

Помогни ми да съм един и същ!

Аз не искам любовта ми

да е залез в отминаващ ден.

Не искам и сега като вчерашен хлапак

да загубя мига, че ти си с мен!

А времето ще отлети,

безследно ще се изпари

Но вярвам все още, че никога така

не съм обичал силно в любовта

Аз не искам любовта ми

да премине като летен дъжд.

Не искам като гръм да отекне в мен страстта.

Помогни ми да съм един и същ!

А времето ще отлети,

безследно ще се изпари

Но вярвам все още, че никога така

не съм обичал силно в любовта.

Може би ще доживея

да не мисля за дъжда звънлив,

за онзи гръм в страстта

и залеза красив...

Ти си тук, моя обич, ти си тук!

Writen by Signal

ЗАВИНАГИ

2008-09-21T12:03:00.000-07:00

А колко дълго всъщност е винаги.....

Бързаме. Вървим нагоре, после надолу...
Срещаме нови хора, влюбваме се. После разлюбваме, и пак сме сами....и празни...
Борим се за разни идеали. И скърбим, когато те се окажат фалшиви, мними...

А всъщост знае ли кои са Истинските неща в живота?
Наистина ли се замисляме за тях, само когато някой любим отиде на оня свят и ние го загубим безвъзвратно....и завинаги?

Казвам се Здравка. Името ми не е случайно. Родителите ми много искали да съм жива и здрава, тъй като "са ме вадили от калта" и са се борили за живота ми.
Родена съм в седмия месец с тегло 910 грама, първа от близнаци. Брат ми Добрин е починал четири дни след раждането.

Замислихте ли се сега какво всъщност значи здравето?
То е най-важният фактор за щастието...

Да, мацки...
И нито един мъж, дрешка, повишение в работата или каквато и да е глезотийка не може да го замени...

Всеки 8 от 10 жени на възраст от 25 до 55 години могат да развият рак на гърдата. При откриване на болеста преди появата на метастази извън гърдата, възможността за ДОЖИВЯВАНЕ е около 5 години.

Всяка втора жена може да развие рак на шийката на матката...
Тук статистиката е по-обнадеждаваща, защото болеста може да бъде открита преди реалната и поява. Предраковите състояния и вирусите, които причиняват карциома, могат да се диагностират и тогава е възможно почти 100 % излекуване...
Вирусите обаче остават в организна завинаги...

ШОК! И аз бях шокирана, когато прочетох статистиката. И, признавам си, прочетох я, защото ми се наложи: първо да чакам пред един генекологичен кабинет, слушайки разговори по въроса, а после - да пиша за това...

Шокиращо, но факт: двата вида карциом са основните причини за смърност при жените между 25 и 55 години в цял свят...

Още по шокиращо: всяка една от нас може да се разболее....

Изводът:
Приятелки, четете и се преглеждайте редовно без да си казвате: "Това не може да ми се случи" или "Слава Богу, че не съм аз"...

Защото, за съжаление, "завинаги" може да не е чак толкова дълго...

P.S. Включи се в похода срещу рака на гърдата в София на 27 септември...и разгледай изложбата "Приятел до теб!"

Боклукчийско Възбуждане

2008-09-09T12:23:00.000-07:00

Почти ми се повръща, в пряк и преновен смисъл, от балите с боклука на София. Ровенето в лъжите и обещанията къде точно ще ги карат също ми писна, ама много...
Леко обаче ме стяга под лъжичката, като си помисля, че опакованата смет може да замине за...Димитровград. Или да бъдем по-точни: за още незапочнатато като строеж депо край Ябълково.
Защо? Как? Продаде ли се някой и какво спечели, та разреши (или по-точно, се съгласи) там да има "отговарящо на всички европейски стандарти" бунище?

И как трябва да реагирам аз, когато "мазните софийски бали с леш" могат да минават покрай къщата на родителите ми, за да стигнат до новото депо?

Да мълча - ще мога ли? Да протестирам - има ли смисъл?
Да разбера защо се бави всяко разумно решение, а се изпада в патови кризистни ситуации - и какво от това?

Въпроси без реторика

2008-09-06T00:01:00.000-07:00

Внушение ли е влюбването или някакъв процес, който дори звездите не могат да контролират. Кога точно се случва?
Как?
Дали наистина си влюбен или просто твърдиш така, защото си влюбен в себе си и изпитваш страх от варианта да си сам?

Любов = Егоизъм?

Или е Приемане? Пълно и Всеотдайно...

Кога точно се появява онази тръпка?
В началото?
В мислите и бляновете? Или по време на срещите...
И ако я има в мислите, но не и при действията...

А истинска ли е тръпката, когато скуката понякога я обсебва, погубва?
Дали "правенето на любов" може да я възроди? Или без нея сексът е само чукане...

Защо когато уж си с Идеалния, не всичко е идеално? Макар че си се постарал?
С почувствано или леко изкуствено старание...(а може би си сгрешил заради второто)...

Грях ли е ако вчера мислиш, че си влюбен,
а днес - самовлюбен?
А утре пак искаш да тръпнеш по същия човек, макар да се чувстваш прецакан...
Или по-добре по друг?

Печелим ли, когато губим някого?
Или просто се утешаваме с някаква глупост?

Защо "болката от ляво" е всъщност болка и пеперуди в стомаха?

Въпроси много.
Кой ще даде отговорите?

Ти? Дали....

Родил ли се е Адекватен Стимул,
с който в пустотата да Градим?

Адекватен - да, но дали Стимул...

Емоционална Пустиня

2008-09-04T14:20:00.000-07:00

Емоционална пустиня...
Това е едно състояние на духа, а и на тялото, при което нервите са опънати, а чувтсвата - объркани, неспонделени и въобще отсъстват.

Емоционална пустиня...
Това е състояние на отричане, пълно и абсолютно, при което човек сякаш иска да забрави кой всъщност е.

Емоционална пустиня...

Това е състоянието, в което изпадам, когато не знам какво искам или искам все повече и повече. Или съм недоволна и не знам как да си го призная.

Емоционална пустиня...
Лутам се, и пак отново, но няма край или оазис...
И все се чудя защо си го причинявам...

За кого е златен боклукът

2008-09-02T23:35:00.000-07:00

ЗДРАВКА АНДОНОВА, вестник "Монитор"

120 000 000 евро.
Близо толкова ще трябва да плати България на Германия или Австрия (или на някоя друга страна със завод за преработка на отпадъци), за да се отърве от балите с боклука на София (само от 600 000 тона) и да се спаси от солидни глоби от Европа.
120 000 000 евро.
С тези средства могат да бъдат построени близо 40 км от магистрала "Тракия"…
120 000 000 евро е повече от златна цена за решаването на поредната криза с отпадъците на София.
По-притесняващ обаче е фактът, че вместо да плаща, България можеше да спечели поне толкова от безпризорните столични бали (и от всякаква друга смет)…
Статистиките сочат, че приходите за Германия от само 1 тон, превърнати в електричество, топлина, метали, строителни и други полезни материали отпадъци, са близо 200 евро. За превръщането на боклука в Златна кокошка за немците обаче работят 67 фабрики на територията на цялата страна. Работят постоянно и дори се състезават със заводи от други страни за сметта на някоя затънала в смрад държава.
У нас завод все още няма.
Причините за това са много - от негодуванието на хората от набелязания с "Х" район за строеж за инсталацията до тромавостта на процедурите, с които се оправдават управниците. Те, в момента, не са важни. Или поне не са по-важни от реалността.
Фактът е, че не само София, но и цяла България (б.а. - заради високите глоби от ЕК, които висят като дамоклев меч от няколко месеца), е затисната от криза с боклука. Криза, която е номер "еди кой си" от няколкогодишната сага…
В момента са нужни бързи и категорични решения, а не - губене на време в политически спорове кой е виновен и кой не…Защото възможности почти няма, след като цяла България буквално се изплези на София с: "Не ща ти боклука!" и почти принуди правителството да заговори за плащане на нечуваната цена и пращане на балите в чужбина.
Но тук проблемът не е само заради парите, макар и те да са 120 000 000 евро и да не е ясно от къде ще се вземат. Проблемът е в това, че успяваме да превърнем отпадъците си в Златна кокошка, но за някой друг, а не за собствената ни държава…
И пак се връщаме в началото на омагьосания кръг…
И търсим отговор на въпроса: "Защо имаме завод само на думи?".
А сумата за изход само от тази поредна криза е 120 000 000 евро.
Само за сравнение: с 11 000 000 евро отгоре трябва бъде построен бленуваният завод за преработка на боклука в София (поне Европа била обещала 131 млн. евро).
Чакаме го…

1006 причини Ж клас да е номер 1

2008-08-22T13:24:00.000-07:00

...Английската гимназия в Пловдив не е само училище.
Тя е начин на живот..........

Пак е лято. Поредното след онзи ден, когато прекрачихме прага на любимото училище със Сбогом и....видяхме какъв е животът без или с лек, съвсем оскъден грим.

Пак е лято. И пак традицията е жива. Поредният умопромрачителен купон на Ж клас. Вече май 16 Ж клас........

Пак е лято. И пак ми се живее като едно време - като бяхме на 17 и нямахме проблеми (освен- колко ще имам при Пицата и с кой ще ида на кафе довечера). И пак си мисля как ми се живее с ВАС (или поне повечето от вас)...

.......защото има поне 1006 причини Ж клас да са номер 1

1006) Ж клас не се събира само заради дискотеката и закуската на сутринта. За повечето от нас по-важни са приятелите - разговорите, споделянето. А и майтапите.

Журналистите пак набутани в кошара

2008-08-21T23:18:00.000-07:00

...властта си проси натирване

Случката

Правителствената охрана скри българските министри от въпроси, като изгони журналистите от фоайето на "Дондуков" 1. Причината била прилагане на стара заповед, според която репортерите имали право да седят само в своеобразния пресцентър - кафе.
Така на практика правителството дръпна шалтера на информацията, тъй като единственото място, на което журналистите могат да хванат министри за допълнителни въпроси, е фоайето на "Дондуков" 1.
"Тук (б.р. - във фоайето) да останат само фотографите и операторите, а репортерите да слязат в кафето или да излязат навън. Такъв ще бъде новият ред оттук нататък", разпореди преди заседанието пресаташето Любомир Методиев и обеща евентуална по-късна пресконференция на министри. Първоначално той обясни, че новите правила се налагат с нова заповед, но после заяви, че такава не била необходима.
След заседанието на правителството журналистите отново бяха изгонени от фоайето на Министерския съвет в кафето. Тогава обаче стана ясно, че шефът на пресслужбата Таня Джаджева, която е в отпуск, не знае за новия ред.
"Няма такава заповед. Няма проблем да се качите във фоайето", заявила тя в телефонен разговор със заместниците си. Това вкара пресаташетата в конфликт. Накрая не стана ясно дали новият ред ще се запази и при следващи заседания.
"По време на мандата на предишното правителство издадох заповед журналисти да не бъдат допускани на втория етаж на "Дондуков" 1. Разпоредба за забрана за чакане във фоайето обаче няма", обясни пред "Монитор" главният секретар на кабинета Севдалин Мавров.
Слух лансира два варианта за забраната - страхът на охраната протестиращият пред президентството Волен Сидеров да не нахлуе, сниман от камери, за пореден път в Министерския съвет, и дързостта на млада репортерка да се качи на втория етаж при предишно заседание.

Коментарът

Той просто е излишен. Факт е, че този, който се е изправил срещу журналистите, не е видял добро. Сега просто ще изчакаме подходящ момент и Ние да ги натирим.
Нали колеги?

Морето в нечии очи

2008-08-21T15:36:00.000-07:00

Морето в нечии очи е прекрасно!
Независимо дали са сини или не.
Стига да си влюбен....

Да си влюбен в Париж

2008-07-08T12:54:00.001-07:00

Вечеря на корабче по Сена измести Айфеловата кула

ПАРИЖ, ЗДРАВКА АНДОНОВА. Пратеник на "Монитор" във Франция

Романтичната вечеря на свещи на корабче по Сена отдавна измести качването на Айфеловата кула от първото място на класацията за най-предпочитана атракция за туристите в Париж. Цената на разходката с лодка за около 1 час и хапването в едно от многото корабчета започва от 80 евро. Толкова средно струва и бутилка френско вино.
Кавалерите, които искат да подарят на своята дама незабравима вечер по Сена, ще трябва да се изръсят поне още 50 евро за цигулар. Те могат да доплатят и за по-дълга разходка по реката, която цепи града на любовта на две.

Интересна атракция за туриста са и баржите и екзотичните къщи по Сена и Марна. От някой мост на двете реки човек може да види как хората си пият кафето и ядат френски кроасани на покрива на "къщата" си. Според туристи Сена изглежда най-пълна от моста Pont d'Iena, който е на не повече от 50 метра от Айфеловата кула.
Да, величественото желязно творение е символ на Париж. Така поне го възприемат туристите. Местните жители сякаш се гордеят повече с Триумфалната арка и Лувъра.
"Да отидеш в Париж и да не се качиш на Айфеловата кула, е като да идеш в Рим и да не видиш папата", шегуват се гостите на града. Туристите се редят търпеливо на огромни опашки и чакат да се покатерят на Tour Eiffel. Германци, американци, китайци - всички сякаш проговарят на един език пред кулата - на езика на удивлението.
Разкош! Париж изглежда хем божествен, хем малък от кулата. За качващите се е много важно да знаят, че могат да се покатерят и по стълби, и с ескалатор. Затова цената за различните три етажа на кулата варира от 3 до 20 евро, което всъщност е доста приемливо.

Следващи задължителни спирки за туриста са Лувърът, Триумфалната арка, катедралата "Нотр Дам" и… и всичко останало - стига да имате време да гледате. Ако сте в Париж за бързо, е най-добре да си направите план.
Великият Лувър - първа спирка. Главозамайващо! Музеят безспорно си остава най-голямата гордост за французите и това е съвсем основателно. Входът за Лувъра е 9 евро, което е доста евтино за удоволствието да виждаш на живо Венера Милоска, богинята Нике и, разбира се, Мона Лиза. Мераклиите да се полюбуват на шедьоврите са изключително много и затова за вход за някой от тях се плаща допълнително. Най-известната картина в света “Мона Лиза” се охранява като папата.

Сувенир или модна дрешка от Париж

Най-хубавият спомен от Париж е да изкараш престоя си в него с любимия човек. Причината - градът на любовта изглежда поне два пъти по-красив, когато си влюбен.
Все пак и няколко материални неща биха ви запазили хубав спомен от Париж - като започнем със задължителните ключодържател или статуя на Айфеловата кула и стигнем до няколко модни парцалки от суперразпродажби.
Сувенири в Париж има всякакви и те се продават предимно пред паметниците на културата и на няколко сергии в центъра. Най-много се харчат различните статуи на Айфеловата кула, които варират от 2 до 50 евро. Следват ги различни пепелници, чинии и рамки за снимки, чиито цени минават и 100 евро.
Най-добрият подарък за една жена е да мине по магазините на "Шан-з-Елизе" и да се облече като изискана парижанка. По време на сезонните намаления моловете са претъпкани, тъй като цените на марковите дрехи са смъкнати. Така човек може да си купи блузи и рокли на световноизвестни марки за по 20-40 евро.

От летище "Шарл дьо Гол" до центъра

Един от най-често задаваните въпроси от чужденците, които за пръв път стъпват на парижка земя, е как да стигнат от най-голямото летище - "Шарл дьо Гол", до центъра на града. Начините за придвижване са два - с такси и с метрото.
Таксито от "Шарл дьо Гол" до "Шан-з-Елизе" излиза между 45 и 50 евро, но пък е най-бързият вариант за придвижване - пътуването с него отнема 40 минути. Подземната железница също вози бързо - за около час, но човек трябва да смени поне две линии до центъра на Париж. Туристите също трябва да знаят, че ще вървят поне 15 минути пеша от летището, за да стигнат до излаз за метрото. Иначе билетчето за подземната железница е около 8 евро, но с него можеш да се прекачваш на различните влакове. Ако знаете, че ще ползвате често метрото по време на престоя си в Париж, най-добре е да си изкарате карта за седмица или две. Просто возенето ще ви излезе по-евтино.

Внимание! Пазете се от крадци

Може да звучи доста налудничаво, но е факт. Да, в Париж се краде. Важно е всеки турист, който посещава града, да знае това и да се пази. Първото нещо, което може да направите, е да оставите най-важните си и ненужни документи в сейфа в хотела. Второто - да разделите парите от картите и билета за връщане.
Крадците използват няколко основни номера: един от тях е изпускането на златен пръстен пред краката ти и твърдението: "Това е ваше!" Вземете ли го, може да се разсеете и да ви отмъкнат чантата или парите.
Другият начин, за който предупреждават всички туристически агенции, е „отмъкване на чанта на скорост". Крадците се разкарват с моторчета или велосипеди и грабват чантата на ходещите по тротоара пешеходци, които са близо до пътя. Така че спасението е да си носите чантата от вътрешната страна, откъм сградите.

Изгрев с мирис на...любов

2008-07-01T06:09:00.000-07:00

There I was on a july morning

LOOKING FOR LOVE

With the strength

Of a new day dawning

And the beautiful sun

Малко мрачен изгрев. А уж изпълнен с надежда...

Малко объркани чувства. А уж - "в търсене на нова любов"...

За първи път официално посрещнах July morning тази година, но пак бях изпълнена с мислите, които ми се въртят в главата непрекъснато. И чак почват да ме мъчат понякога:

Защо трябва да чакаме определен ден в годината, за да си кажем: "Това е НОВОТО НАЧАЛО"?

Готови ли сме да срещнем НОВА ЛЮБОВ преди да сме прежалили старата?

и т.н.

Всъщност July morning can happen every morning... стига да си готов за нови предизвикателства и начала, стига да си склонен да поемеш риска от ставането, когато си се препънал сам.

Sex and the Big

2008-06-14T09:04:00.000-07:00

Когато бях на 17 години много се впечатлявах от култовия сериал "Сексът и града". Поради различни причини.
Онази вечер с нетърпение гледах и филма "Sex and the City", по който всички са луднали. Е, признавам си, не ме изкефи много:( . И не защото е направен зле! Или пък е пошъл и перверзен! А защото внушава една идея, която ме накара да мисля върху "голямата дилема" и ме държа будна до рано сутринта:

Струва ли си човек да чака своя Тузар (The Big) половин живот (доста години) или не?

ДА! Поне според сценаристите на филма - главната героиня Кари най-после успява да се омъжи за Тузара. Макар че преди Хепи енда, той за пореден път я разиграва и я заразва пред венчилото.
Дали в реалния живот твоя Тузар въобще осъзнава, че ти го чакаш, искаш, живееш за него? И дали трябва да чакаш с години, за да осъзнаеш, че това не е така?
Мисля, че не е нужно. И не защото той не го заслужава. А защото ти не го заслужаваш. В противен случай можеш да изпуснеш онзи, който не е The Big, но който ти можеш да превърнеш в такъв...