Внушение ли е влюбването или някакъв процес, който дори звездите не могат да контролират. Кога точно се случва?
Как?
Дали наистина си влюбен или просто твърдиш така, защото си влюбен в себе си и изпитваш страх от варианта да си сам?
Любов = Егоизъм?
Или е Приемане? Пълно и Всеотдайно...
Кога точно се появява онази тръпка?
В началото?
В мислите и бляновете? Или по време на срещите...
И ако я има в мислите, но не и при действията...
А истинска ли е тръпката, когато скуката понякога я обсебва, погубва?
Дали "правенето на любов" може да я възроди? Или без нея сексът е само чукане...
Защо когато уж си с Идеалния, не всичко е идеално? Макар че си се постарал?
С почувствано или леко изкуствено старание...(а може би си сгрешил заради второто)...
Грях ли е ако вчера мислиш, че си влюбен,
а днес - самовлюбен?
А утре пак искаш да тръпнеш по същия човек, макар да се чувстваш прецакан...
Или по-добре по друг?
Печелим ли, когато губим някого?
Или просто се утешаваме с някаква глупост?
Защо "болката от ляво" е всъщност болка и пеперуди в стомаха?
Въпроси много.
Кой ще даде отговорите?
Ти? Дали....
Родил ли се е Адекватен Стимул,
с който в пустотата да Градим?
Адекватен - да, но дали Стимул...
Как?
Дали наистина си влюбен или просто твърдиш така, защото си влюбен в себе си и изпитваш страх от варианта да си сам?
Любов = Егоизъм?
Или е Приемане? Пълно и Всеотдайно...
Кога точно се появява онази тръпка?
В началото?
В мислите и бляновете? Или по време на срещите...
И ако я има в мислите, но не и при действията...
А истинска ли е тръпката, когато скуката понякога я обсебва, погубва?
Дали "правенето на любов" може да я възроди? Или без нея сексът е само чукане...
Защо когато уж си с Идеалния, не всичко е идеално? Макар че си се постарал?
С почувствано или леко изкуствено старание...(а може би си сгрешил заради второто)...
Грях ли е ако вчера мислиш, че си влюбен,
а днес - самовлюбен?
А утре пак искаш да тръпнеш по същия човек, макар да се чувстваш прецакан...
Или по-добре по друг?
Печелим ли, когато губим някого?
Или просто се утешаваме с някаква глупост?
Защо "болката от ляво" е всъщност болка и пеперуди в стомаха?
Въпроси много.
Кой ще даде отговорите?
Ти? Дали....
Родил ли се е Адекватен Стимул,
с който в пустотата да Градим?
Адекватен - да, но дали Стимул...
14 коментара:
Аз имам една теза за любовта: човек обича по един начин. Просто среща различни хора, на които да даде любовта си. Вярно, понякога се той се разминава с онези, които най-много заслужават да обича, но пък вярвам, че все някога получава своя шанс да ги дари с нужното.
Дотогава - обича други, които също го заслужават.
Любовта не може да бъде давана на Заместител. Цъ! Обичаш онези, които смяташ за подходящи. Правиш любов само с онези, които смяташ за подходящи. Защото, ъхъ, другото е само чукане. И май затова one-night-stand-ът не е изневяра :). Дано не се налага да преценявам, де.
Аз нямам теза за любовта, но имам усещане. И я чувствам по-различен начин.
Единственото, което трябва да усъвършенствам - да знам дали наистина я намирам или много ми се иска това да е така...
Дотогава трябва да рискувам...
Жалко е обаче, ако рискът е едностранен
О, рискът е предимно едностранен. Човекът е егоцентрично животно, а будалите като мен, дето уж гледат на хората около тях да са добре, не са много. То и аз не успявам май.
BY Stela Markova
Така. Някога, някой дълбокомислено е казал - "Никога не знаеш какво печелиш, когато загубиш някого/нещо". Общо взето, смисълът ни я ясен, но моето мнение ( нека оставим тезите настрани, защото както как ви Милена Цветкова казва - те са си...научно обосновани неща)е, че когато загубиш някого,истината е, че единственото нещо, което се случва, е самата загуба. Всъщност, загубите са две - на човека и на онази част от теб, която остава празна. Не, ти никога не я запълваш с друг/а. Новите хора заемат нови места,и да - пожелателно е да ги заслужават.А на онова старото единственото, което можеш да си изградиш е надгробна плоча.По принцип, да ходиш да палиш свещи точно там не е много...гот, но - случва се. Аз лично намирам сексът за една нощ за по-добра идея. Виждам, че тук и двамата нещо се чумерите, но ако ме наречете цинична, само мога да се радвам.
P.S Намирам градацията( низходящата)за много добра. Алекс предлага тези, при Здравка вече минаваме на усещания, а аз изплюх мнение и идея. Истината е някъде там. Може би далече и от трима ни. Или пък съвсем наблизо.
Да, последният коментар е на Стела. Тя не успя да го публикува, и аз го направих от нейно име:)))
Това вече си е мое:
Не знам къде е истината, но много ми се живее така, както си искам....и въобще не ме интересува кой какво мисли.
Колкото до секса за една нощ - и аз съм "за". Само че трябва да е с някой , който познавам и който ме привлича. А това се случва много рядко.
P.S. И, Стела, ако ти си цинична - аз какво съм тогава?
Е„ добре, де, тоя разговор сме го водили :) И хиляди пъти съм обяснявал - само така си говоря (за ОNS-то имах предвид).
НО!
Аз съм малък още, Стела, ти си... знаеш какво си, а ти, Здравче, си будала :))))) Като мен, както казах вече.
Секс за една нощ с познат? Айде бе... И какво си казахте следващия път, като се видяхте?
Мамини сладки :)
Аз пък нямам тези или мнения за любовта. Винаги съм си мислел, че мога да я поставя в някакви думи и мисли - е, не мога. А за загубите... те са тези, които ни карат да търсим новото, да живеем, да растем... И да, сексът за една нощ е НЕЩО, което не пречи на НИЩО.
Загубите - да...Загубите, Роско, ни карат да се осъзнаем, че живеем в един ужасен свят и че нищо не е това, което би ни се искало да бъде. А колкото до любовта - не знам дали има такава. Обаче няма по-голямо нищо от секса без чувства .
Пък и някак си, ако ми позволиш да призная: от твоята уста точно такъв коментар за секса ми звучи неестествено.............
Again By Stela Markova
"P.S. И, Стела, ако ти си цинична - аз какво съм тогава?" - и двете търсим. А за любовта – бе и аз си помислих тая сутрин, че докато вие търсите отговори за нея, аз твърде не съм сигурна в съществуването й. Виж, обич има. Един ден ще обичам децата си.
Александър ( като ще ползваме такива обръщения), последният път, когато знаех какво съм, беше в някакъв сън преди години, сега е „I guess I just got lost, being someone else…hoping to come back around to find myself someday”. Но, някой ден ще шайна с май оун лайт и тогава...всички от радост и кеф ще се отдадат поне за една нощ на секс за една нощ :))).
Роско, как така той не бил пречел на нищо? Ми да, изначалната идея е точно обратната ;).
На пръв поглед се заформя един много хибриден диспут – душевни празнини и “еднократен” секс. Естествено, никак не е трудно да открием взаимовръзката. Същевременно, не е задължително тя да съществува.
Решението е само едно... Четворка???
И да, някога някъде, 3 врати по-надолу, всеки може да бъде себе си. И тогава се получава онова "изгаряне", дори без секс. Без правене на любов и без чукане. Просто в онзи "червен" смисъл, който само ти и аз ще се сетим.
Целувки и на двете ви. И... знаете къде живея - няма да си комуникирам така с вас. Ще ви пляскам!
Posted after the day of the Truth:
Всъщност Стела, права си за загубата...и може би болката идва по-скоро от празнотата в нас (сърцето и душата), която този човек е оставил. И липсата на сили за ново начало.... И дори силното желание за бясно изчукване с някой за една нощ не може да изпъди това чувство. И за съжаление, не може да върне загубата.
И дори и човекът да се върне, онази част от нас вече е умряла...
Публикуване на коментар