Прозрачност под похлупак

или.... Продажна ли е БГ журналистиката?


България е на 59-то място в класцаията на "Репортери без граници" по свобода на словото или е определена като "пример как корупцията вреди на медиите". Страната ни се нарежда до Косово, Никарагуа и Ковейт по липса на свобода на словото и "ограничаване на отразяването" от страна на журналистите...

Като чета този доклад чак ми се плаче...
Вярно ли е наистина, че БГ журналистите пишем продажно, полуверно, PR- ски? Как наистина да сме супер топ репортери и да се разминем с чаша киселина в лицето? В каква държава живеем, за Бога?

Факт е наистина, че всеки журналист изтъква едни факти за сметка на други...но дали това е несвобода на словото? И това е практика не само у нас...

Май трябва да покажем, че журналистиката ни е обективна....
Защото иначе ще ми похлюпят с капак...

Не искам

Аз не искам любовта ми да

премине като летен дъжд.

Не искам като гръм да отекне в мен страстта.

Помогни ми да съм един и същ!

Аз не искам любовта ми

да е залез в отминаващ ден.

Не искам и сега като вчерашен хлапак

да загубя мига, че ти си с мен!

А времето ще отлети,

безследно ще се изпари

Но вярвам все още, че никога така

не съм обичал силно в любовта

Аз не искам любовта ми

да премине като летен дъжд.

Не искам като гръм да отекне в мен страстта.

Помогни ми да съм един и същ!

А времето ще отлети,

безследно ще се изпари

Но вярвам все още, че никога така

не съм обичал силно в любовта.

Може би ще доживея

да не мисля за дъжда звънлив,

за онзи гръм в страстта

и залеза красив...

Ти си тук, моя обич, ти си тук!

Writen by Signal

ЗАВИНАГИ

А колко дълго всъщност е винаги.....

Бързаме. Вървим нагоре, после надолу...
Срещаме нови хора, влюбваме се. После разлюбваме, и пак сме сами....и празни...
Борим се за разни идеали. И скърбим, когато те се окажат фалшиви, мними...

А всъщост знае ли кои са Истинските неща в живота?
Наистина ли се замисляме за тях, само когато някой любим отиде на оня свят и ние го загубим безвъзвратно....и завинаги?

Казвам се Здравка. Името ми не е случайно. Родителите ми много искали да съм жива и здрава, тъй като "са ме вадили от калта" и са се борили за живота ми.
Родена съм в седмия месец с тегло 910 грама, първа от близнаци. Брат ми Добрин е починал четири дни след раждането.

Замислихте ли се сега какво всъщност значи здравето?
То е най-важният фактор за щастието...

Да, мацки...
И нито един мъж, дрешка, повишение в работата или каквато и да е глезотийка не може да го замени...

Всеки 8 от 10 жени на възраст от 25 до 55 години могат да развият рак на гърдата. При откриване на болеста преди появата на метастази извън гърдата, възможността за ДОЖИВЯВАНЕ е около 5 години.

Всяка втора жена може да развие рак на шийката на матката...
Тук статистиката е по-обнадеждаваща, защото болеста може да бъде открита преди реалната и поява. Предраковите състояния и вирусите, които причиняват карциома, могат да се диагностират и тогава е възможно почти 100 % излекуване...
Вирусите обаче остават в организна завинаги...

ШОК! И аз бях шокирана, когато прочетох статистиката. И, признавам си, прочетох я, защото ми се наложи: първо да чакам пред един генекологичен кабинет, слушайки разговори по въроса, а после - да пиша за това...

Шокиращо, но факт: двата вида карциом са основните причини за смърност при жените между 25 и 55 години в цял свят...

Още по шокиращо: всяка една от нас може да се разболее....

Изводът:
Приятелки, четете и се преглеждайте редовно без да си казвате: "Това не може да ми се случи" или "Слава Богу, че не съм аз"...

Защото, за съжаление, "завинаги" може да не е чак толкова дълго...

P.S. Включи се в похода срещу рака на гърдата в София на 27 септември...и разгледай изложбата "Приятел до теб!"

Боклукчийско Възбуждане

Почти ми се повръща, в пряк и преновен смисъл, от балите с боклука на София. Ровенето в лъжите и обещанията къде точно ще ги карат също ми писна, ама много...
Леко обаче ме стяга под лъжичката, като си помисля, че опакованата смет може да замине за...Димитровград. Или да бъдем по-точни: за още незапочнатато като строеж депо край Ябълково.
Защо? Как? Продаде ли се някой и какво спечели, та разреши (или по-точно, се съгласи) там да има "отговарящо на всички европейски стандарти" бунище?

И как трябва да реагирам аз, когато "мазните софийски бали с леш" могат да минават покрай къщата на родителите ми, за да стигнат до новото депо?

Да мълча - ще мога ли? Да протестирам - има ли смисъл?
Да разбера защо се бави всяко разумно решение, а се изпада в патови кризистни ситуации - и какво от това?

Въпроси без реторика

Внушение ли е влюбването или някакъв процес, който дори звездите не могат да контролират. Кога точно се случва?
Как?
Дали наистина си влюбен или просто твърдиш така, защото си влюбен в себе си и изпитваш страх от варианта да си сам?

Любов = Егоизъм?

Или е Приемане? Пълно и Всеотдайно...

Кога точно се появява онази тръпка?
В началото?
В мислите и бляновете? Или по време на срещите...
И ако я има в мислите, но не и при действията...

А истинска ли е тръпката, когато скуката понякога я обсебва, погубва?
Дали "правенето на любов" може да я възроди? Или без нея сексът е само чукане...

Защо когато уж си с Идеалния, не всичко е идеално? Макар че си се постарал?
С почувствано или леко изкуствено старание...(а може би си сгрешил заради второто)...

Грях ли е ако вчера мислиш, че си влюбен,
а днес - самовлюбен?
А утре пак искаш да тръпнеш по същия човек, макар да се чувстваш прецакан...
Или по-добре по друг?

Печелим ли, когато губим някого?
Или просто се утешаваме с някаква глупост?

Защо "болката от ляво" е всъщност болка и пеперуди в стомаха?

Въпроси много.
Кой ще даде отговорите?

Ти? Дали....

Родил ли се е Адекватен Стимул,
с който в пустотата да Градим?

Адекватен - да, но дали Стимул...

Емоционална Пустиня

Емоционална пустиня...
Това е едно състояние на духа, а и на тялото, при което нервите са опънати, а чувтсвата - объркани, неспонделени и въобще отсъстват.

Емоционална пустиня...
Това е състояние на отричане, пълно и абсолютно, при което човек сякаш иска да забрави кой всъщност е.

Емоционална пустиня...

Това е състоянието, в което изпадам, когато не знам какво искам или искам все повече и повече. Или съм недоволна и не знам как да си го призная.

Емоционална пустиня...
Лутам се, и пак отново, но няма край или оазис...
И все се чудя защо си го причинявам...

За кого е златен боклукът

ЗДРАВКА АНДОНОВА, вестник "Монитор"

120 000 000 евро.
Близо толкова ще трябва да плати България на Германия или Австрия (или на някоя друга страна със завод за преработка на отпадъци), за да се отърве от балите с боклука на София (само от 600 000 тона) и да се спаси от солидни глоби от Европа.
120 000 000 евро.
С тези средства могат да бъдат построени близо 40 км от магистрала "Тракия"…
120 000 000 евро е повече от златна цена за решаването на поредната криза с отпадъците на София.
По-притесняващ обаче е фактът, че вместо да плаща, България можеше да спечели поне толкова от безпризорните столични бали (и от всякаква друга смет)…
Статистиките сочат, че приходите за Германия от само 1 тон, превърнати в електричество, топлина, метали, строителни и други полезни материали отпадъци, са близо 200 евро. За превръщането на боклука в Златна кокошка за немците обаче работят 67 фабрики на територията на цялата страна. Работят постоянно и дори се състезават със заводи от други страни за сметта на някоя затънала в смрад държава.
У нас завод все още няма.
Причините за това са много - от негодуванието на хората от набелязания с "Х" район за строеж за инсталацията до тромавостта на процедурите, с които се оправдават управниците. Те, в момента, не са важни. Или поне не са по-важни от реалността.
Фактът е, че не само София, но и цяла България (б.а. - заради високите глоби от ЕК, които висят като дамоклев меч от няколко месеца), е затисната от криза с боклука. Криза, която е номер "еди кой си" от няколкогодишната сага…
В момента са нужни бързи и категорични решения, а не - губене на време в политически спорове кой е виновен и кой не…Защото възможности почти няма, след като цяла България буквално се изплези на София с: "Не ща ти боклука!" и почти принуди правителството да заговори за плащане на нечуваната цена и пращане на балите в чужбина.
Но тук проблемът не е само заради парите, макар и те да са 120 000 000 евро и да не е ясно от къде ще се вземат. Проблемът е в това, че успяваме да превърнем отпадъците си в Златна кокошка, но за някой друг, а не за собствената ни държава…
И пак се връщаме в началото на омагьосания кръг…
И търсим отговор на въпроса: "Защо имаме завод само на думи?".
А сумата за изход само от тази поредна криза е 120 000 000 евро.
Само за сравнение: с 11 000 000 евро отгоре трябва бъде построен бленуваният завод за преработка на боклука в София (поне Европа била обещала 131 млн. евро).
Чакаме го…